а Раю в Райково от където и взимали имената си.Според някои предания Устово е зимало името си от бърдата, които правят трите прохода “ Устие”, гдето е разположено Устово.До колко е вярно едното и другото не можем да кажем, тъй като нямаме верни по това доказателства.
Устово е разположено на една равна, хлътнала котловина с височина приблизително предполагана от 600 метра над морската повърхнина.Всичката тая равнина се загражда с цял ред бърда и планински върхове във вид на кръг, който само на три места има проходи.Първият от тях е на изток към селото Влахово, вторият е на запад към Долно  Райково и третия е към северозапад, гдето се намира и главния път за Пловдив и Станимака.От южната част на града стои издигнат в конусообразен стълб най-високият от върховете, наречен “Петровица”, който е доста стръмен откъм града и който държи височинка, на която се намират останки от една много стара черквица “Св. Петър”, където доскоро се принасяше жертва и светеше вода на именния й ден.Тоя връх от средата си нагоре е покрит от градска гора от разновидни дървета, която е едничката, що преви въздуха лек и хладен в големите летни горещини, за това се варди строго и сега.Пролетно време тоя планински горист връх прави един чудесен и величествен изглед и запазва своята красота по причина бориковите дървета що се намират по него.Когато се изкачи човек на върха му, Устово се види като в една много дълбока яма, а при това се видят и всичките планински върхове на прелестните и неизмерими Родопи.
От северната страна на града котловината се загражда  от един ред проточени като верига към източна посока върхове наречени “Кървава стена”, “Коритото”,”Айдинско” и др. наведени полегато към града и нарядко обрасли с дървета.В полите на тия клонове стоят пръснато къщите на останалата част от града, наречена “Богородична”.Между северните върхове на южните от западна посока стои вдадено “Пазлак”. Това бърдо към града е доста ниско и равно , и колкото отива към запад толкова то става по-високо и по-широко, догде най-после се събере във възел с пограничните високи върхове.То е най-много каменисто при града, и колкото то се отдалечава от него, толкова става по-гористо, като се пресича на места с долини, по които стоят пръснати няколко български селца.(Хасовица, Писаница, Дунево и Левочево.).Като вече споменахме по-горе, през Устово текат две реки.Първата от тях, Черна река, захваща своето начало от върховете “Кара-манжя” и “Карлък” 3 часа разстояние от града в западна посока.Тая река докато дойде в Устово, минава през селата Пашмаклъ, Горно Райково и Долно Райково и прибира в себе си доста топла вода, която извира изобилно в последното село, та затова тя има повече вода от другата и бива топло водата в зима време и в най-големите зимни студове тя никак не се подледява.Втората наречена Бяла река извира из една варовита скала 2 часа разстояние от Устово близо при селото Долно Дерекоьой в местността, наречена “Хупчя”. Последната река тече през самата среда на греда и го разделя на две части, а първата минава от южната страна покрай града.И двете наедно се събират на изток от града на ?  час разстояние, в една матка, която става доста голяма, и която прави началото на река Арда, гдето се втича в река.Населението на Устово се възкачвало приблизително на 3500 души, от които 1700 мъже и 1800